Отваряне на GSM спектъра за безжичен широколентов достъп

На 20.10.2009 г. в брой L 274 на Официален вестник бяха публикувани:

• Директива 2009/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на Директива 87/372/ЕИО на Съвета за честотните ленти, които ще бъдат запазени за координираното въвеждане на обществени общоевропейски наземни клетъчни цифрови мобилни комуникации в Общността; и
• Решение на Комисията от 16 октомври 2009 година относно хармонизирането на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността

Двата акта позволяват едновременното използване на GSM и UMTS технологии в честотните ленти 900 и 1800 MHz.

С новите правила се създава възможност за използване в бъдеще на честотните ленти за въвеждане и на нови технологии, напр. LTE, след произнасяне от страна на Комисията, че тези мерки са съзместими с GSM и UMTS стандартите.

Държавите-членки трябва да приведат вътрешните си законодателства в съответствие с посочените актове до 09.05.2010 г., като анализират начина, по който са разпределени честотите в тези честотни ленти, с оглед избягване на възможни пазарни деформации.

Достъп на МВР до трафичните данни на абонатите – 3-ти опит

След приемането (и отмяната) на придобилата печална известност Наредба 40 и опитите (не твърде успешни) за изменение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) в предишния парламент, МВР прави нов опит за достъп до трафичните данни на телеком операторите чрез технически интерфейс – с нов проект на Закон за изменение и допълнение на ЗЕС.

За отбеляване е, че в този случай МВР предварително публикува текста на проекта на сайта си, на адрес http://press.mvr.bg/News/news091029_05.htm. Предстои и обществено обсъждане на предложенията. Кой каквото има да казва по проекта, да го казва сега.

Бъдеще на авторското право в Интернет в ЕС – Reflection Paper

На 22.10.2009 г. Европейската комисия публикува дискусионен документ (Reflection Paper), разглеждащ предизвикателството, което поставя създаването на европейски цифров единен пазар за творческо съдържание като книги, музика, филми или видео игри. Според изследванията на Комисията, истински единен пазар без граници за творческото съдържание онлайн може да позволи четирикратно увеличение на приходите от продажби в сектора на творческото съдържание, ако се вземат ясни и съобразени с потребителите мерки от страна на промишлеността и публичните власти (виж IP/07/95 ).

За да се създаде този истински единен онлайн пазар, обаче, за който споменава Комисията, е необходимо из основи да се реформира правната рамка на уредба на авторските права в ЕС, където, за да пуснеш едно онлайн радио достъпно във 27-те страни членки, трябва да сключиш повече договори, отколкото песни ще успееш да намериш, на които да си „изчистил“ правата. Много работа за адвокатите и малко бизнес смисъл от начинанието …

„Дискусионното четиво“ като такова предполага коментари, а коментари могат да се изпращат до 5 януари 2010 г. Какво ще стане след това? Новата Европейска комисия ще предприеме някакви законодателни инициативи, ще трябва да се съобрази с интересите на всички заинтересовани страни, след това ще започне процедура по съвместно приемане с Европейския парламент и Съвета, различните лобистки групи ще се борят ожесточено на всяка стъпка и в най-добрия случай след 5 години може да се приемат компромисни текстове, които след още 2-3 години да започнат да се прилагат от държавите-членки.

А дотогава какво правим? Правим се че не сме пирати, че не знаем, че всички са пирати, и си ползваме услугите на добре познати сайтове, от които авторите нищо не получават, затова пък ние сваляме/гледаме/слушаме това, което ако се опитаме да сваляме/гледаме/слушаме легално ни излиза надпис „We are deeply, deeply sorry to say that due to licensing constraints, we can no longer allow access to ……… for listeners located in your country“.

Май реформата в авторското право, ако ще се прави, ще е хубаво да се прави малко по-бързо, радикално и глобално, отколкото предлага Европейската комисия, за да има изобщо някакъв смисъл.

Повече прозрачност в Парламента – предложение на Бого Шопов

В блога си Богомил Шопов прави предложение как да се постигне повече прозрачност в Парламента.
Същността на идеята е, при гласуванията в Парламента да се публикуват разпечатки от резултата на Интернет сайта на НС, така че всеки гражданин да може да научи неговия депутат (а и всеки друг депутат) как е гласувал по определен въпрос в НС.

Гласуването в Парламента по принцип е явно – тайно може да бъде само в случаите, в които по конкретен въпрос самото Народно събрание реши така. Щом е явно – депутатите не могат и не бива да крият вота си. Щом е така – изхождайки от принципа на прозрачност в управлението и факта, че живеем в дигитална ера, следва, че за това кой как е гласувал в Парламента гражданите трябва да могат да научат от неговия Интернет сайт.  Всичко това може да се случи с промяната на една единствена алинея от Правилника за ораганизацията и дейността на НС – но някой трябва да я предложи …

За безкрайните ползи от идеята няма нужда да пиша пространно. Ще обърна внимание само на един аспект – гласуването за лобистки текстове. Ако всеки избранник знае, че дори след години името му ще стои под гласуван определн законов текст (бил закон за амнистия, писан за определени министри; бил промяна в наказателния кодекс, освобождаващ от отговорност поименно известен бандит), може би ще се замисли дали да гласува, както му повелява маркера на колежката от първия ред, или според това, което избирателите му очакват от него. Става въпрос за елементарна отговорност за вота, която всеки народен избранник е длъжен и следва да поеме. Иначе не му е там мястото …

Достъпът до широколентов интернет – законово право във Финландия

Финландия е първата страна в Европа, в която широколентовият достъп до Интернет е законово уреден като универсална услуга, и в която е налице задължение за неговото предоставяне от определени доставчици на територията на цялата страна.

С промяна във финладниския Закон за съобщителните пазари, съобщителните оператори, задължени да предоставят универсална услуга (какъвто задължен оператор в България, например, е БТК/Виваком), са длъжни от юли 2010 г. да предоставят и широколентов достъп до интернет със скорост от поне 1 Mb/s на разумни цени в цялата страна. Задължението означава, че във всеки район на страната всеки потребител може да поиска широколентов достъп до интернет на достъпна цена, и операторът не може да му откаже да го включи. В отдалечените области на Финладния услугата ще се предоставя безжично, като се използват честотите в обхвата 450 MHz (на които доскоро излъчваха NMT операторите, какъвто в България беше Мобиком).

Въвеждането на подобно задължение за широколентов достъп е предшествано от приемането на широколентова стратегия на Финландия в началото на века и нейното стриктно изпълнение. Последните й изменения превиждат до 2015 г. всички граждани в страната да имат възможност за достъп през оптичен кабел със скорост от поне 100 Mb/s.

Междувременно, българското правителство още не е приело своята стратегия за развитие на широколентовия достъп. Не е чудно, че страната ни е на предпоследно място в ЕС (единствено преди Словакия) по проникване на широколентовия достъп сред населението. Докато се чудим едни пари от едни фондове за соларни паркове ли да изхарчим, или за селски интернет, във Финландия (и не само) отдавна са реализирали и едното, и другото, със или без европейски фондове, и правят планове за следващите стъпки.

Пиратският кораб отплува за Украйна?

Според публикация в блога за торенти Torrent Freak, поредният доставчик на Интернет и хостинг услуги на The Pirate Bay в Швеция е бил принуден от заплахите на кино и музикалните продуценти да преустанови предоставянето на услугите си на най-известния торент сайт в света.

Според информация на TorrentFreak, прокуден от Холандия, ThePirateBay е преместил хостинга си в Украйна (както прави не един сайт със спорно съдържание напоследък). С оглед твърдата линия, подета от правоносителите, да преследват торент сайтовете навсякъде по света, вероятно скоро ще станем свидетели на това, как след шведските, и украинските съдилища ще развият обилна юриспруденция на тема защита на авторски права в интернет и законност на торент тракерите.

Откритост и публично обсъждане на проектите за закони

От 18 август системата за правна информация на Министерския съвет (PRIS) вече е публично достъпна, с което на гражданите се осигури свободен достъп до всички постановления, разпореждания и решения, прието от правителствата на Република България след 1989 г. Подобна стъпка към откритост в управлението е  похвална и дано да доведе до предприемане на допълнителни действия в същата посока, позволяваща на гражданите да бъдат информирани за актовете на администрацията, както и да участват в тяхното изготвяне и приемане.

Прилага ли се принципът на откритост, обаче, в такива важни сфери като законодателния процес? Достъпни ли са за гражданите проектите на закони преди тяхното одобряване от Министерски съвет (когато Министерски съвет е вносителя) и внасянето им в Народното събрание?

В това отношение не само, че не е направено нищо от ново от новото правителство, но е налице и отстъпление от вече създадените правила и практики в изработването на нормативни актове.

Съгласно ал. 1 на чл. 26 на Закона за нормативните актове (ЗНА) „Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.“

Ал. 2 на същия член предвижда, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Законът за нормативните актове не предвижда никакви изключения от правилото за предварително обществено обсъждане на всички проекти за нормативни актове – т.е. с оглед спазване на принципа на откритост на изработване на нормативния акт и на императивната норма на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, всеки проект на нормативен акт, независимо дали става въпрос за закон или не, независимо дали се внася от народен представител или не, трябва да се публикува на Интернет страницата на съответната институция преди внасянето за издаване/приемане от съответния орган. Това означава, че проектите за закони, внасяни от Министерски съвет, трябва да се публикуват предварително на страниците на ведомствата на съставителите (т.е. отделните министерства), а тези, внасяни от народни представители – на сайта на Народното събрание, и то преди внасянето им в Народното събрание.

В допълнение, на Интернет адрес www.strategy.bg се намира Портал за обществени консултации, чието съществуване предполага на него да се публикуват всички проекти за нормативни актове, изготвени от изпълнителната власт. Специално място на сайта www.strategy.bg бе предвидено в Концепцията на проект на нов Закон за нормативните актове (Концепцията), чиито проект може да бъде видян на сайта на Министерство на правосъдието, и която бе  одобрена от Министерски съвет през м. декември 2008 г. Съгласно концепцията, новият Закон за нормативните актове (все още невнесен в Народното събрание) трябваше да уреди законово задължението на органите на изпълнителната власт да публикуват на сайта www.strategy.bg проектите на всички изготвяни от тях нормативни актове.

С оглед публичност и обсъждане и на проектите за закони, внасяни и от народните представители, Концепцията съдържа също така предложения за изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), а именно:

• Въвеждане на задължение за публикуване на интернет – страницата на НС на всички постъпили законопроекти и предложения от народни представители;
• За законопроектите на народни представители трябва да важат същите изисквания, както и за  законопроекти, внесени от МС, т.е.  да бъдат съответно мотивирани;  да бъдат публикувани на уеб – страницата на НС;  да имат извършена оценка на въздействието; да преминат през обществено обсъждане;  да имат извършена правна ескпертиза и пр.

За съжаление, нито едно от съдържащите се в концепцията предложения не е отразено в новия Правилник за организацията и дейността на народното събрание (Обн. ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм. ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г.), приет от 41-то Народно събрание. Единственото изискване спрямо внасяните законопроекти, се съдържа в чл. 66 от ПОДНС, съгласно който законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание и незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“, като дори не е налице нормативно изискване тези законопроекти да се публикуват в тяхната цялост на сайта на Народното събрание.

На сайта на Народното събрание не е предвидена секция за обществено обсъждане на проектите на народните представители, които няма на страницата на коя друга институция да бъдат публикувани за обсъждане. Към настоящия момент (22.09.2009 г.) в 41-то Народно събрание са внесени 44 законопроекта, от тях – 24 от Министерски съвет  и 20 – от народни представители (видно от публичния регистър на внесените законопроекти – http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4). Нито един от тези законопроекти не е публикуван за обществено обсъждане нито на сайта на Народното събрание, нито на този на Министерски съвет, нито на портала www.strategy.bg. Преглед на сайтовете на няколко от основните министерства (Министерство на финансите, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на вътрешните работи) показва, че и на тези сайтове не са публикувани за обсъждане внесените през последните 2 месеца в Народното събрание законопроекти. Това показва, че към момента задължението за предварително обществено обсъждане на проектите за нормативни актове по чл. 26, ал. 2 на ЗНА не се изпълнява в неговата пълнота и цялост, като гражданите се запознават с проектите за закони едва след тяхното внасяне в Народното събрание, когато възможностите им за участие в процеса на тяхното изготвяне са сведени до минимум.

Остава да се надяваме, че доколкото до момента в Народното събрание се внасят предимно проекти на закони, свързани със структурните промени в държавната администрация (прехвърляне на правомощия от закрити министерства и държавни агенции към съществуващите министерства), които не позволяват никакво забавяне, след приключване на този процес органите на изпълнителната власт ще променят подхода си, като осигурят откритост и възможност за участие на гражданите в процеса на изработване на законите и актовете по прилагането им. Това означава стриктно прилагане на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 на ЗНА от страна на органите на изпълнителна власт – съставители на съответните нормативни актове, а за Народното събрание – изменение в ПОДНС с оглед осигуряване на възможност за обществено обсъждане на внасяните от народните представители проекти за закони.

HADOPI 2 гласуван от френския парламент

След като през месец юни Конституционният съвет във Франция обяви за противоконституционен приетият по-рано през май „HADOPI“ закон, с който се предвиждаше Интернет доставчиците да спират без съдебно решение достъпа на потребителите до Интернет в случай че се установи, че обменят нелегално файлове, a през юли Сенатът прие изменена версия на закона, на 15 септември Националното събрание на Франция също гласува променения закон, наричан „HADOPI 2″.

Съгласно HADOPI 2, правомощието да се постановява спиране на достъпа на потребителите до Интернет при установено неправомерно ползване вече няма да се упражнява от административен орган, а само от съд. След отправени две предупреждения, държавната агенция, отговаряща за прилагане на закона (HADOPI), ще предоставя информация за нарушителя на съдия, който може да наложи забрана за ползване на Интернет, глоба до 300 000 евро или присъда до 2 години затвор. Ако акаунтът на потребителя е ползван от трето лице, на потребителя може да се наложи забрана да ползва Интернет до месец и глоба до 1,500 евро.

При гласуването на 15 септември Националното събрание одобри HADOPI 2 с 285 гласа „за“ и 225 гласа „против“. Процедурно остава проектът да бъде гласуван повторно в Сената, за да се превърне в действащ закон.

Mininova задължена да премахне всички торенти, нарушаващи авторски права

Mininova понастоящем е най-голямата търсачка и директория за търсене на торенти в Интернет. Съгласно класацията на Alexa.com, Mininova е по-посещаван тракер дори от добилите световна известност thepiratebay.org

През м. август 2009 г. Mininiva понесе тежка загуба в съдебните битки с организациите на правоносителите (в случая – с холандската антипиратска асоциация BREIN). Холандски съд постанови, че макар да не счита, че Mininova носи пряка отговорност за нарушение на авторски права, тракерът трябва да премахне всички торенти, водещи към материали с нарушени права, в срок от 3 месеца, като при неизпълнение ще дължи неустойка в размер от 1000 евро на торент, но не повече от 5 милиона евро.

Съдът е приел аргументите на BREIN, че Mininova не полага достатъчно усилия, за да защити правата на правоносителите, и че въведената политика на премахване на торентите, за които сайта получи уведомление, че нарушават чужди права, не е достатъчна. Съдът не е приел тезата на Mininova, че е невъзможно да се контролират всички качени на сайта торенти. Сайтът има модератори, които проактивно „прочистват“ сайта от порнографски материали, вируси и фалшиви файлове, поради което съдът приема, че те също така биха могли да модерират и торентите, които нарушават авторски права. На следващо място съдът констатира, че сайтът извлича икономическа облага от нарушението на авторски права, посредстом рекламите, които публикува.

На официалния блог на Minova Ерик Дуббелбоер, един от основателите на сайта, изразява недоволството си от съдебното решение и заявява, че е твърде вероятно то да бъде обжалвано пред по-горния съд.

Пирати под обсада – последни дни на Пиратския залив какъвто го знаем

През август – месецът, в края на който се очаква The Pirate Bay (TPB) да смени собствениците си и впоследствие да се трансформира в легален сайт с платено съдържание – пиратите продължиха да търпят удари от съдилищата в Европа.

В началото на седмицата, след искане от страна на представители на музикалната индустрия, шведски съд разпореди на Black Internet,  интернет доставчик на TPB (или по-точно интернет доставчик на интернет доставчика на сайта), да спре достъпа до сайта. Заплашен от налагане на глоби, на 24 август Black Internet  изпълни съдебното разпореждане и за няколко часа TPB не беше достъпен. Подготвен за подобна атака, Пиратският залив премина към back-up решение и бе отново on-line след 3 часа. Ето и коментара на идеолозите на сайта на официалния блог на TPB:

The MAFIAA has spent millions of dollars and endless amounts of time to get this ban in order. Our guess is that they also bribed a bit to get it since it violates so many laws not only in Sweden but also in the EU, not to mention violations against human rights. And what do they have to show for it? 3 hours of partial downtime.

Горе-долу по същото време в Ирландия, съгласно постигнато споразумение с музикалната индустрия от януари 2009 г., и разпореждане на Върховния съд от 24 юли 2009 г., най-големият телеком оператор в страната – Eircom, се съгласи да спре достъпа до TPB, считано от 1 септември 2009 г.

Малко по-рано, в началото на август, амстердамски съд разпореди на The Pirate Bay  да преустанови всякаква дейност в Холандия до 10 дни.

С приближаване на датата, обявена за финализиране на сделката по продажбата на TBP (а именно – днес, 27.09.2009г.) настроението на блога на сайта става все по приповдигнато-революционно-романтично-носталгично. В стилистиката на прослувата реч на Чърчил пред британския парламент от лятото на 1940-та година (разгара на агресията на нацистите във Франция) „We Shall Fight on the Beaches“, последният постинг в блога на сайта гласи:

Riding out the storm

We have, ourselves, full confidence that if all do their duty, if nothing is neglected, and if the best arrangements are made, as they are being made, we shall prove ourselves once more able to defend our Internets, to ride out the storm of war, and to outlive the menace of tyranny, if necessary for years, if necessary alone.

Even though large parts of Internets and many old and famous trackers have fallen or may fall into the grip of the Ifpi and all the odious apparatus of MPAA rule, we shall not flag or fail. We shall go on to the end, we shall fight in France, we shall fight on the ef-nets and darknets, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our Internets, whatever the cost may be, we shall fight on the beaches, we shall fight on the baywords.org, we shall fight on the /. and on the digg, we shall fight in the courts; we shall never surrender, and if, which I do not for a moment believe, the Internets or a large part of it were subjugated and starving, then our Empire beyond the seas, armed and guarded by the Anon Fleet, would carry on the struggle, until, in Cerf’s good time, the New World, with all its power and might, steps forth to the rescue and the liberation of the old.

Signed;

The Pirate Bay Crew – Always when needed.