Измененията в телеком пакета – публикувани в Official Journal
В брой L 337 на Официален вестник на Европейския съюз са публикувани измененията в телеком пакета, бурно дискутирани през последните 2 години в Страсбург, Брюксел и из целия Европейски съюз, а именно:
Регламент 1211/2009 е директно приложим и ще влезе в сила 20 дни след обнародването му.
2-те директиви, начеречни „Директива за по-добра регулация“ и „Директива за правата на гражданите“, изискват приемането на национални закони, които да въведат нормите им в законодателствата на страните-членки. Тези закони трябва да бъдат приети в срок до юни 2011 г.
През следващите дни ще се опитам в отделни статии да посоча основните промени, които новите директиви предвиждат да се извършат в законовата рамка на електронните съобщения.
Add comment 18/12/2009
Wikipedia има нужда от помощта ви
Веднъж в годината, по Коледа, когато традиционно хората се отдават на дарителство и благотворителна дейност, Wikipedia прави своята кампания за набиране на дарения.
8 години след създаването си Wikipedia помага на 340 милиона потребители на месец да намерят безплатна и свободно достъпна информация за всеки въпрос, който ги интересува – от обяснение на технически термин до рожденна дата на любим футболист. Wikipedia не предоставя реклами на сайта си, не събира такси за достъп до информацията от потребителите си, и единственият източник на финансиране се явяват доброволно направените дарения.
Ако отворите днес Wikipedia ще видите голям банер с надпис: „A personal appeal from Wikipedia founder Jimmy Wales“. Натиснете, прочетете линка и преценете – искате ли да направите дарение сега (отнема не повече от минута, ако имате кредитна карта).
Причината? Най-добре да оставим да я обясни Jimmy Wales:
„Imagine a world in which every single person on the planet has free access to the sum of all human knowledge. That’s where we’re headed. And with your help, we will get there.“
Add comment 16/12/2009
„Подслушване в Интернет“ – митове и проекти
При разгорещените дискусии по повод на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (Проекта) се казаха много неща от много страни – МВР, депутати, правозащитници, оператори. Често, обаче, е налице доста неточно разбиране за това какво точно променя проекта, както и некоректно обясняване на ефекта от него. Ето някои от създаваните напоследък митове:
1. Мит първи – със ЗИД на ЗЕС се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни
Пар. 9 на Проекта, както и мотивите към него, съдържат твърдението, че със ЗИД на ЗЕС се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО.
Това твърдение е и неточно, и невярно. Още с първоначалния вариант на Закона за електронните съобщения, обн. в ДВ на 22 май 2007 г., с чл. 251 се въведоха някои от основните моменти на Директива 2006/24/ЕО, които впоследствие бяха доразвити с Наредба No. 40 на МВР и ДАИТС, обн. в ДВ на 29.01.2008 г. Т.е. – още към януари 2008 г. България бе имплементирала изискванията на Директива 2006/24/ЕО, и това бе изрично посочено в пар. 4 на Наредба No. 40.
След разгорещени дебати, съществена редакция на текстовете в ЗЕС, касаещи запазването на данни, се извърши със ЗИД на ЗЕС, обн. на 06.03.2009 г.
Сега се предвижда за 3 път да се измени уредбата на запазване и достъп до трафични данни, като за трети път се твърди, че се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО. Е няма как една директива да се въвежда 3 пъти. Истината е, че ДИРЕКТИВА 2006/24/ЕО НЕ ВЪВЕЖДА КОНКРЕТЕН РЕД ЗА ДОСТЪП ДО ТРАФИЧНИТЕ ДАННИ. По какъв начин ще се осъществява достъпът зависи от всяка една държава-членка на ЕС. Ето защо всички изменения на ЗЕС, касаещи реда за д0стъп до съхраняваните данни, са си вътрешен въпрос за българското право и нямат особено отношение към Директива 2006/24/ЕО, а по-скоро към нормите на Европейската конвенция за правата на човека, както посочва и чл. 4 от самата Директива.
2. Мит втори – със ЗИД на ЗЕС се дава възможност на МВР да „подслушва“ Интернет
Истината е, че урежданата от ЗИД на ЗЕС материя касае (или поне би трябвало да касае) запазването и достъпа до трафичните данни, а не въпросите по подслушването на съдържанието на съобщенията.
Става въпрос за 2 напълно различни правни института:
Единият е запазване на данни (data retention) – става въпрос за запазване и съхраняване на трафични данни, касаещи източник, направление, дата, час, продълбителност на връзката и пр. Този институт в момента е уреден в чл. 251 и чл. 251а на ЗЕС.
Вторият е прихващане на съобщение (legal interception) – става въпрос за достъп до съдържанието на съобщението, или т.нар. „подслушване“. Подслушването на съобщенията е уредено в чл. 304 и сл. на ЗЕС.
Директива 2006/24/ЕО касае единствено запазването на данни (data retention). Същото би трябвало да е валидно и за представения в НС ЗИД на ЗЕС. Пар. 1, пар. 6 и пар. 8 на проекта са свързани, обаче, с прихващането на съобщения и с прихващащите интерфейси. Това спомага за тоталното объркване на двата института и убеждението, че и в двата случая се касае за „подслушване“ на съобщения.
3. Мит трети – със ЗИД на ЗЕС се въвеждат изисквания към операторите да пазят определени категории трафични данни
Изискването на операторите да пазят трафични данни се въвежда с първоначалния вариант на ЗЕС от май 2007 г., като категориите данни, които трябва да се съхраняват се конкретизират в Наредба 40. С измененията на ЗЕС от началото на 2009 г. изброяването на категории данни вече е направено в чл. 251а на ЗЕС, като до голяма степен в това отношение националният закон плътно се придържа към текста на Директива 2006/24/ЕО. С новия ЗИД на ЗЕС не се предвижда изменение на категориите данни, които операторите са длъжни да съхраняват 12 месеца, като не се променя по същество и текстът на чл. 251а от ЗЕС.
4. Мит четвърти – със ЗИД на ЗЕС се предоставя възможност за следене на електронна поща, комуникация през skype и пр.
Тук е необходимо да се направи едно уточнение – Законът за електронните съобщения създава задължение както за запазване на трафични данни (data retention), така и за създаване на условия за прихващане на съобщения (legal interception) единствено за предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги. Това са предприятията, подали уведомления и вписани в регистъра на КРС като такива, предоставящи именно електронни съобщителни мрежи и услуги.
Google, Yahoo, Skype и др. подобни засега не се възприемат като предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги; тяхната дейност не се регулира от КРС, защото те предоставят единствено услуги на информационното общество – електронна поща, чат, глас през Интернет и пр. За тези предприятия не важат задълженията, предвидени в ЗЕС – следователно, те нямат и задължения за осигуряване на интерфейси за достъп на МВР.
Същевременно, доколкото тези лица са посредници при предоставянето на електронни изявления по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), за тях е налице задължението по чл. 6, ал. 2, т. 5 от същия закон – да съхраняват в продължение на 2 години информацията, с която могат да определят времето и източника на предаваните електронни изявления (електронна поща, чат, качване на материали в Интернет).
Интересни са няколко разлики между посредниците при предоставяне на електронни съобщения по ЗЕДЕП (напр. компанията yahoo при предоставяне на услугата „безплатна електронна поща“) и доставчик на електронна съобщителна услуга по ЗЕС (напр. Виваком при предоставяне на услуга по електронна поща).
1. Yahoo ще трябва да съхранвява данните 24 месеца, докато Виваком – 12;
2. Виваком ще трябва да осигури интерфейси за прихващане на съобщения и за достъп до трафични данни, а Yahoo – не;
3. В случай, че трафични данни бъдат изискани от Виваком, това ще става след получаване на съдебно разрешение по реда на ЗЕС, докато от Yahoo тези данни могат да бъдат изискани с полицейско разпореждане по реда на ЗМВР.
Защо е необходимо да има такъв дуалистичен режим при предоставяне на една и съща по същността си услуга според това дали я предоставя предприятие, вписано в регистъра на КРС или не, остава неясно. Ясно е, обаче, че не ЗЕС отваря вратата за получаване на трафични данни за електронна поща, например – ЗЕС по-скоро създава рамка и ограничения в тази посока. Без разпоредбите на ЗЕС трафични данни ще могат да се искат директно от всеки полицейски инспектор с полицейско разпореждане по реда на ЗМВР, и директното позововаване на Конституцията на РБ и ЕКПЧ надали ще помогне много в хилядите случаи, в които данни се искат и ще се искат.
Причината за съществуване на горните митове се корени отчасти както в писането на законите „на парче“, така и в тяхното четене по същия начин. По този начин в периферията остават въпроси, които всъщност би трябвало да имат централно значение за публичния дебат по въвеждането на правила за съхраняване на данни и достъп до тях, като например:
- какъв е точният обем данни, които трябва да съхраняват предприятията по чл. 251а от ЗЕС, респ. по чл. 6 от ЗЕДЕП (напр. какво означават понятията „електронна поща по Интернет“ и „Интернет телефония“ в чл. 251а от ЗЕС);
- не трябва ли, при искане на трафични данни от предприятията – посредници на при електронни изявления по чл. 6 от ЗЕДЕП, също да се изисква получаване на предварително съдебно разрешение;
- колко дълго се съхраняват данните, получени от МВР и органите на досъдебното производство чрез интерфейс или посредством операторите, и при какви условя се унищожават, в случай че не бъдат използвани за нуждите на наказателния процес или нуждата от тяхното използване е отпаднала;
- какво точно представляват интерфейсите за достъп и прихващане на съобщения на МВР и какви технически защити имат те, които да гарантират, че ще се използват само в случаите, в които има съдебно разпореждане за това;
- кой следва да поеме разходите по съхраняване на различните видове данни, изграждане на интерфейси, осигуряване на отговори в определен срок и пр., като се има предвид, че тези задължения касаят хиляди предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, и изпълнението им може да застраши тяхната конкурентноспособност или цената, която плащат крайните потребители; и др. под.
1 comment 14/12/2009
Mininova изтри торентите без уредени права от сайта си
На 26 ноември Mininova, най-големият торент тракер в интернет, премахна всички торенти от сайта си, с изключение на тези, качени директно от авторите. Стъпката е резултат от загубеното дело срещу правоносителите през м. август т.г., с решението по което съдът задължи Mininova да премахне всички торенти, нарушаващи чужди авторски права, от сайта си. Повече за решението на съда в Утрехт можете да прочетет в този пост.
Обяснение защо Mininova е принудена да предприеме тази драстична мярка, както и какво представлява единствената запазена услуга на сайта (Content Distribution Service), можете да прочетете на официалния блог на компанията.
Единственият шанс на Mininova да въстанови свалените торенти е да обжалва решението на първоинстаницонния съд и да спечели на горните инстанции. За момента компанията е депозирала формална жалба, но все още не е решила дали да се бори за отмяна на решението на съда в Утрехт.
Свалянето на торентите от Mininova има двоен ефект – не само директните потребители на сайта, но и потребителите на други торент тракери, сдобиващи се със съдържание от Mininova, сега ще трябва да намерят друго място в Интернет, откъдето да свалят и обменят торент файлове.
Add comment 29/11/2009
Национална броудбанд стратегия
На сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е качена приетата на 25.11.2009 г. от Министерски съвет Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България.
Подобен документ в България се приема за първи път – с няколко години закъснение в сравнение с повечето страни-членки на ЕС.
Текстът на стратегията може да бъде видян на този адрес: http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/National_Broadband_Strategy_2009_1.pdf
Add comment 26/11/2009
Споразумението за Google Books и европейските книги
На 13 ноември 2009 г. се постигна съгласие между страните по делото срещу Google относно проекта Google Books (заведено от представителите на издаделския бранш във връзка с опитите на Google да дигитализират всички книги, налични в американските библиотеки, които са с изчерпан тираж и не се намират към момента в продажба).
Новината за европейците е, че сделката остава валидна само за книги, издадени на английски език – произхождащи от САЩ, Великобритания, Австралия и Канада. За всички останали книги ще е необходимо предварително съгласие на носителите на авторските права, за да бъдат включени в проекта.
Дали тази новина е добра или лоша за европейския потребител ще покаже времето. За читателите и авторите извън САЩ е трудно да разберат как въпросите за компенсация на авторите и дигитализиране на книгите се решават на друг континент, и то чрез съдебно споразумение, а не с изменение на законодателството. Самото споразумение още не е одобрено от съда и не се знае дали това е окончателният му вариант. Конкурентите на Google (сред тях Майкрософт и Амазон) не са щастливи от задаващия се монопол на търсачката в областта на дигиталните книги. Явно сагата със съдбата на Google Books тепърва ще навлиза в решаващата си фаза.
Повече за проекта на споразумението и рекациите на заинтересуваните страни можете да прочетете на сайта на EuroActiv.
1 comment 23/11/2009
The Pirate Bay и магнитните връзки
По-рано през седмицата в блога си The Pirate Bay обяви, че сайтът престава да бъде торент тракер и прибира сървърите в музеите, като бъдещето на торентите е в децентрализиране на общуването на потребителите и използване на DHT, PEX и „магнитни връзки“ (magnet links).
Ако и вие не разбирате какво е това – едно една статия в блога на TorrentFreak, която ще ви помогне да научите нещо повече за тези техологии и за това, какво ни очаква през следващите години като потребители.
Add comment 21/11/2009
Договорът от Лисабон влиза в сила на 01.12.2009 г.
След драмите, свързани с повторния референдум в Ирландия и капризите на чешкия президент Вацлав Клаус, на 13.11.2009 г. (петък 13-ти) последният 27-ми ратификационен документ касаещ Лисабонския договор благополучно достигна Рим. Това означава, че на 1-во число на следващия месец – т.е. на 01.12.2009 г. – влиза в сила Лисабонският договор.
Лисабонският договор е изменителен договор. Сам по себе си е доста труден (и безсмислен) за четене, тъй като изменя съществено Договора за Европейския съюз и Договора за създаването на Европейската общност, като преномерира всичките им разпоредби. Затова е по-добре директно да се четат консолидираните текстове на тези два договора (вторият от които дори променя наименованието си и вече ще се нарича Договор за фунционирането на Европейския съюз). Пълните консолидирани текстове на 2-та договора могат да се видят на сайта на Европейската комисия. Ако сте решили да ги четете – отделете си поне един уикенд, тък като общо са близо 500 страници тежък за възприемане текст.
Много са разликите с досегашните Учредителни договори:
- ЕС придобива качество на юридическо лице и „поглъща“ Европейската общност;
- Премахва се 3-стълбовата система на Съюза;
- Хартата на основните права на Европейския съюз се превръща в правно-обвързващ документ;
- Европейският съвет вече е официален орган на ЕС и ще си има Президент, избиран за 2,5 г. мандат (него ще избират на 19-ти т.м.);
- Европейската централна банка също получава статут на основна институция на Съюза;
- Засилва се сътрудничеството в областта на Общата външна политика и политика за сигурност, като Върховният представител по въпросите на външната политика и политика за сигурност ще бъде и вице-президент на Комисията;
- Допуска се възможност за създаване на Европейска прокуратура;
- Засилва се ролята на Европейския парламент и ролята на националните парламенти във вземането на решения;
- Включват се редица нови области на сътрудничество и пр.
Цялостното ми впечатление е, че в стремежа да се постигне компромис между всички страни-членки, както и от страх Лисабонския договор да не бъде сполетян от съдбата на проваления Договор за Европейска конституция, отново се е получил един прекалено сложен, компромисен и изпълнен с прекалено много правила, изключения от правилата и изключения от изключенията документ (или по-скоро документи). Това обяснява и наличието на 37 протокола и 65 декларации към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Интересно е, че за първи път в Учредителните договори, в главата за сближаване на законодателствата на ДФЕС, е включена и разпоредба, касаеща правата на интелектуална собственост:
„Член 118
В рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват мерки за създаване на европейски права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза, и за въвеждане на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.
Съветът, в съответствие със специална законодателна процедура, установява чрез регламенти езиковите режими на европейските права на интелектуална собственост. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.“
По този начин се създава ново правно основание за директна закондателна намеса от страна на Съвета и Европейския парламент за унифициране на авторскоправното законодателство в Съюза. Това може да даде възможност за премахване на необходимостта всяко едно произведение да се лицензира за ползване във всяка една страна-членка, което от своя страна да стимулира он-лайн продажбите на филми, музика и електронни книги на територията на Съюза. Остава да видим как тази възможност ще бъде използвана през близките години.
Add comment 15/11/2009
www.copyright-watch.org
Фондация „Електронна граница“ (the Electronic Frontier Foundation (EFF)), подкрепена от няколко други неправителствени организации и експерти по авторско право, стартираха по-рано този месец официално сайта Copyright Watch (www.copyright-watch.org) – безплатно достъпна база данни с информация за националните законодателства в областта на авторското право от целия свят.
За момента много от линковете на националните закони водят към сайта на UNESCO -http://portal.unesco.org/culture/en/ev.php-URL_ID=14076&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html и сайта на WIPO – http://www.wipo.int/clea/en/, на които също са събрани множество национални закони, преведни (в някои случаи) на английски. Пробемът е, че повечето от тях са в неактуални версии – така например българският ЗАПСП е в последна редакция от 2003 г.
Дано с развитието на сайта се актуализира и съдържащата се в него база данни, за да има някаква практическа полза от нея – защото отмененият закон, подобно на вчерашния вестник, е едно не твърде полезно четиво.
Add comment 14/11/2009
Отваряне на GSM спектъра за безжичен широколентов достъп
На 20.10.2009 г. в брой L 274 на Официален вестник бяха публикувани:
- Директива 2009/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на Директива 87/372/ЕИО на Съвета за честотните ленти, които ще бъдат запазени за координираното въвеждане на обществени общоевропейски наземни клетъчни цифрови мобилни комуникации в Общността; и
- Решение на Комисията от 16 октомври 2009 година относно хармонизирането на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността
Двата акта позволяват едновременното използване на GSM и UMTS технологии в честотните ленти 900 и 1800 MHz.
С новите правила се създава възможност за използване в бъдеще на честотните ленти за въвеждане и на нови технологии, напр. LTE, след произнасяне от страна на Комисията, че тези мерки са съзместими с GSM и UMTS стандартите.
Държавите-членки трябва да приведат вътрешните си законодателства в съответствие с посочените актове до 09.05.2010 г., като анализират начина, по който са разпределени честотите в тези честотни ленти, с оглед избягване на възможни пазарни деформации.
Add comment 07/11/2009