Съдът на ЕО потвърди законността на директивата за запазване на данните

На 10 февруари 2009 г. Съдът на Европейската общност (СЕО) отхвърли искането на Ирландия за анулиране на Директивата за запазване на данни (Директива 2006/24/ЕО) . Съдът потвърди, че директивата е приета на валидно правно основание (чл. 95 на Договора за създаване на Европейската общност – ДЕО). 

През 2006 г., след приемане на директивата, Ирландия, подкрепена от Словакия, завежда дело за анулиране пред СЕО с аргумент, че директивата не може да има за основание чл. 95 от ДЕО, тъй като предмет на уредба на директивата не е функционирането на вътрешния пазар (първия стълб), а разследването, разкриването и преследването на престъпления (трети стълб). 

Съдът заключи, че Директивата за запазване на данни се отнася основно до функциониране на вътрешния пазар и следователно аргументът на Ирландия за липса на правно основание не може да бъде споделен.

В България Директивата за запазване на данни е имплементиране чрез чл. 251 на Закона за електронните съобщения и Наредба No 40, като приемането и на двата акта предизвика оживени дискусии и оспорвания.  Решението на СЕО от 10 февруари лишава противниците на Наредба No 40 от аргумента, че самата директива е спорна и не следва да се въвежда във вътрешното законодателство.