Решение на ЕСПЧ за отговорност за публикации в Интернет

С решение от 10 март 2009 г., Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че правилото за публикации в Интернет, според което възниква основание за търсене на отговорност всеки път, когато материал с клеветническо съдържание се достъпва в Интернет, не представлява неоправдано и непропорционално ограничение на гарантираното от чл. 10 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) право на свободата на изразяване. 

През 1999 г. вестник „Таймс“ публикува две статии, които са качени и на уебсайта на изданието. При заведеното дело за клевета срещу вестника, ищецът завежда иск във връзка и с продължаващото публикуване в Интернет на статиите. „Таймс“ губи делото пред националните съдилища и завежда дело пред ЕСПЧ, твърдейки, че приложеното от английските съдилища правило за отговорност за публикациите в Интернет представлява неоправданио и непропорционално ограничаване на правото на свобода на изразяването, предвидено в чл. 10 от Конвенцията. Спред „Таймс“ с решението си, с което на практика дават възможност искове за клевета да бъдат предявявани неограничено във времето за материали, публикувани в он-лайн архив, националните съдилища ограничават възможността на вестника да поддържа публично достъпен Интернет архив на изданията си. 

С решението си ЕСПЧ приема, че при упражняване на свободата си на изразяване, пресата трябва да действа добросъвестно и отговорно, съгласно изискванията на ал. 2 на чл. 10 на Конвенцията, особено когато се засягат правата на отделни граждани. Задължението на пресата да осигурява точна информация е по-значимо относно историческата информация, доколкото няма спешна нужда от нейното публикуване. Доколкото след завеждане на делото срещу „Таймс“ вестникът не предприема никакви действия във връзка с неговия он-лайн архив, ЕСПЧ приема, че приложеното от английските съдилища правило за отговорност за публикациите в Интернет е оправдано и пропорционално ограничение на правото на молителя за свобода на изразяването и отсъжда, че в случая не е налице нарушение на чл. 10 на Конвенцията.

 

Проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България

На сайта си Държавната агенция по информационни технологии и съобщения е публикувала проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България.

Целта на Националната програма е да представи единен подход към развитието на широколентовия достъп за постигане на дългосрочни стратегически резултати. Проектът е предоставен за обществено обсъждане в срок до 20.04.2009 г.

40 милиарда музикални файла споделени незаконно през 2008 г.

Международната федерация на фонографската индустрия (IFPI) обяви, че през 2008 г. над 40 милиарда файла са споделени незаконно в Интернет. Съгласно представените данни над 95% от музиката, свалена он-лайн, е незаконна. Законно свалените музикални файлове през 2008 г. са 1,4 милиарда, като приходите на музикалната индустрия от продажби он-лайн се изчисляват на около 3,7 милиарда долара.

Годишният доклад на IFPI за развитието на дигиталната музика можете да видите тук.

Европейска комисия срещу Майкрософт – 2 рунд

За пореден път Европейската комисия (ЕК) инициира процедура срещу Майкрософт за злоупотреба с господстващо положение. Този път обвинението е за неправомерно обвързване на Интернет браузъра на Майкрософт – Internet Explorer – с операционната система Windows.  Разследването на ЕК е по жалба на малкия норвежки уеб браузър Опера. ЕК приема становището на Опера, че обвързването на Internet Explorer с Windows води до това, че Internet Explorer е достъпен безплатно на 90% от компютрите в всета, като по този начин Internet Explorer получава изкуствено търговско предимство пред останалите уеб браузъри. 

На настоящия етап от процедурата Майкрософт трябва да отговори писмено на отправените от ЕК обвинения и може да поиска устно изслушване. След него ЕК ще се произнесе с решение, с което може да глоби Майкрософт и да му наложи определни задължения.

В предходен случай, през 2004 г. ЕК глобява Майкрософт с 497 милиона евро за обвързване на медия плейър софтуера си с Windows и непредоставяне на важна информация за софтуера си на другите разработчици. През 2007-ма година Майкрософт е глобен отново за несъобразяване с решението на ЕК.

Премахване на DRM защита на аудио фаловете от iTunes

Норвегия се отказа да води процедура срещу Епъл Инк. за нарушаване на потребителските права поради DMR (Digital Rights Management) защита на продаваните в iTunes аудио файлове. 

През 2008 г. Норвегия заплаши Епъл, че ще започне процедура пред местната комисия за защита на потребителите поради факта, че файловете, продавани чрез сайта на Епъл iTunes могат да бъдат слушани само на продуктите на Епъл – iPod и iPhone. 

На проведеното през януари т.г. Macworлд expo Епъл обяви, че от април всички файлове, предлагани чрез сайта ще бъдат свободни от всякаква защита и ще могат да се слушат на всички MP3 плейъри.

Във връзка с новата политика на Епъл норвежкото правителство преустановява предприемането на действия срещи Епъл.

Наказателно дело срещу мениджъри на Гугъл в Италия

Наскоро италианската прокуратура повдигна обвинение срещу 4-ма мениджъри на Гугъл за това, че са допуснали качване в Интернет на видеоклип, който нарушава италианските закони за защита на неприкосновеността на личността. Това е един от първите случаи в ЕС, в които мениджъри на компания са обвинени за извършване на престъпление, изразяващо се в нарушение на законодателството в областта на защита на личните данни от компанията, за която работят. 

В разглеждания случай, потребител качил в италиански сайт за видео на Гугъл видеоклип, на който ученици малтретират свой съученик, страдащ от синдром на Даун. Веднага след като е уведомен за клипа, Гугъл е спрял достъпа до него, но независимо от това срещу Гугъл е предявена жалба за обида и нарушаване на личната неприкосновеност. Впоследствие прокуратурата предявява обвинения срещу 4-та висши мениджъри на Гугъл (Google’s Global Privacy Counsel, Chief Legal Officer, a former Chief Financial Officer and a former Google Video executive).

Същността на обвиенението е в това, че италианската прокуратура не признава Гугъл за доставчик на Интернет услуги, а за доставчик на Интернет съдържание. Съгласно италианския Наказателен кодекс, доставчиците на Интернет съдържание носят отговорност дори за съдържанието на трети страни. В тази връзка обвинените мениджъри на Гугъл могат да получат присъди до 36 месеца лишаване от свобода. 

В момента процесът срещу мениджърите на Гугъл е в съдебна фаза и се очаква решение на съда до няколко месеца.

Lex Nokia и защита на данните на служителите

В началото на м. март 2009 г. парламентът във Финландия гласува промени в Закона за защита на неприкосновеността в електронните комуникации. С промените се дава възможност на работодателите да обработват идентификационни данни, съхранявани в комуникационната мрежа на компанията, ако са налице съществени основания да се вярва, че се извършва неоторизирано разкриване на важни търговски тайни. В подобни ситуации работодателите имат право да обработват информация за изпращачите, получателите и времето на изпращане на съобщенията, без да имат достъп до самото съдържание на съобщението. Ако работодателите имат съмнение, че се извършва престъпление, те следва да уведомят полицията, която да извърши разследване.

Медиите във Финландия наричат закона Lex Nokia („законът Нокия“) заради ширещите се слухове, че компанията е заплашила да премести седалището си от страната, ако законът не бъде приет. От Нокия отричат да са оказвали натиск за приемане на закона. Преди да влезе в сила, законът трябва да бъде одобрен и от финландския президент.

Сайтове за социални мрежи подписват кодекс на ЕС за сигурност на децата

През февруари 2009 г. 17 сайта за социални мрежи подписаха изготвен от Европейската комисия доброволен кодекс за поведение. Целта на кодекса е да защити сигурността на децата в Интернет и да засили тяхната информираност за възможностите как да защитят личните си данни.

Сред подписалите добровилния кодекс са Facebook, MySpace, Bebo, Microsoft и Yahoo.

Кодексът изисква сайтовете да осигурят леснодостъпен бутон за докладване на злоупотреби, който да позволява с един клик да се уведомява за случаи на непододящ контакт от друг потребител. Друго изискване е он-лайн профилити и контактната информация на регистрираните потребители на възраст до 18 години да бъде отбелязана „by default“ като недостъпна публично. В личните профили на децата не следва да може да се извършва търсене с търсачките на сайта или с външни търсачки.

Официалното прессъобщение на Европейската комисия може да бъде видяно тук.