Повече информация за сключеното споразумение и неговоте последици може да бъде намерена на специално създаденият уебсайт на Центъра за информация за авторското право.

Опитите на мобилните оператори в Холандия от последните месеци да въведат допълнителни такси за потребителите, ползващи конкурентни интернет услуги, доведе до недоволство у потребителите в страната и бързо внесеното и гласувано предложение. Доставчиците бяха единствените, които рязко възразиха срещу новия закон, като аргументите им са, че забраната за всякакво спиране, ограничаване и приоритизиране на трафика, ползван за определени услуги, в крайна сметка ще ограничи конкуренцията и ще оскъпи услугите за всички потребители.

След гласуването в долната камера на холандския парламент, предстои проектът да бъде одобрен и от Сената, преди да стане действащ закон. Повече за дебатите, процедурата и ефекта на действието на проекта можете да прочетете тук.

Директивата съдържа, на първо място, правила за това как едно произведение да бъде обявено за произведение с неизвестен автор. За целта съответната институция (библиотека, изследователски център и пр.) от държавата, в която произведението е било публикувано за първи път, трябва да направи детайлно проучване в търсене на автора. Ако той е неизвестен или не бъде открит, произведението придобива статут на „произведение без автор“, и този статут ще бъде валиден за целия Европейски съюз. Всички такива произведения ще бъдат включени в бази данни, до които ще има свободен достъп. В резултат на така дадения статут, определени ползватели (като Europeana и други инициативи за европейски дигитални бази данни, както и библиотеки, музеи, архиви, обществени радио и телевизионни оператори) ще могат да дигитализират и ползват произведенията.

Текстът на предложението за директива може да бъде намерен на следния адрес - http://ec.europa.eu/internal_market/copyright/docs/orphan-works/proposal_en.pdf. Очаква се директивата да бъде приета през 2012 г. със срок за въвеждане в законодателствата на страните членки – до 18 месеца след публикуването й.

Предвиждат се реформи в различни области – защита на патенти, марки, авторски права и пр. Текстът на стратегията може да бъде видян на следния адрес: http://ec.europa.eu/internal_market/copyright/docs/ipr_strategy/COM_2011_287_en.pdf

С този си документ ЕК изразява становището си, че на този етап не следва да предприема конкретни мерки по разглежданите въпроси. На 25 май 2011 г. изтича срокът за имплементиране на поредните промени в законовата рамка на електронните съобщения на Европейския съюз (в България за тази цел е изготвен от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, но проектът още не е одобрен от Министерски съвет, съответно не е внесен в Народното събрание). ЕК счита, че следва да се изчака въвеждането на новите правила от страните-членки и практическия ефект от тях, преди на дневен ред отново да бъде поставен въпросът за необходимостта от действие за защита на отворения и неутрален интернет.

От текста на Комюникето става ясно, че ЕК приема практиките на управление на мрежата за легитимни, както и допуска възможността за сключване на търговски споразумения, съгласно които интернет доставчици да могат да се договорят с определени доставчици на съдържание да получават възнаграждение за пренос на трафика от и към техните сайтове.

Разгледани са въпросите, касаещи блокирането и ограничаването на законното съдържание в интернет, като са обобщени и резултатите от осъществените публични обсъждания. Цитират се данни от изследване на BEREC (Органа на европейските регулатори за електронни съобщения) от 2010 г., съгласно което в много страни-членки са налице практики на определени доставчици за ограничаване на скоростта на трафика от peer-to-peer мрежи за споделяне или videо streaming сайтове – напр. във Франция, Гърция, Унгария, Литва, Полша и Великобритания; в други държави (Австрия, Германия, Италия, Холандия, Португалия и Румъния)  са посочени примери за блокиране или допълнително таксуване за трафик, свързан с ползване от потребителите на конкурентни VoIP услуги от някои мобилни оператори. В тази връзка, Европейската комисия посочва, че си запазва правото да извърши допълнителна оценка на възникващите конкурентноправни проблеми, особено свързаните с осъществявани дискриминационии практики от доминиращите играчи, като извърши антитръстови разследвания за евентуални нарушения на чл. 101 и чл. 102 на ДФЕС

Като последваща стъпка се очаква до края на 2011 г. BEREC  да направи проучване по различните проблемни въпроси, включително случаите на блокиране или ограничаване на трафика. На база на заключенията на BEREC, Европейската комисия ще реши дали е необходимо да предприема допълнителни действия по темата за неутралния интернет. Като възможна законодателна мярка изрично е посочено въвеждането на обща забрана за блокиране на законни услуги, при съобразяване на съответствието на бъдещите законодателни инициативи с Хартата за основните права на ЕС.

Каква е фактологията по спора?

През 2004 г. белгийската организация, защитаваща правата на автори, композитори и издатели SABAM, отправя искане до Окръжния съд в Брюксел да постанови обезпечителна мярка (injuction) срещу интернет доставчика Scarlet (впоследствие преименуван на Tiscali), с която Scarlet да бъде задължен да ограничи възможността на потребителите си да извършват нарушения на чужди авторски права чрез използването на peer-to-peer мрежи. Назначената от съда по делото техническа експертиза заключава, че е налице техническо решение (софтуерът “Audible Magic”), което, с определени условности, може да се използва за филтриране на музикални файлове с неуредени права.

Съдът, позовавайки се на техническата експертиза, разпорежда на Scarlet/Tiscali да наложи чрез технически средства (система за филтриране) блокиране в мрежата си на неправомерния обмен на музикални файлове през peer-to-peer мрежи. В случай, че не изпълни разпореждането в дадения му шестмесечен срок, Scarlet/Tiscali е заплашен от налагане на имуществена санкция в размер на 2,500 EUR на ден. Английски превод на решението на Окръжния съд в Брюксел може да бъде намерен на следния адрес: http://www.cardozoaelj.net/issues/08/case001.pdf

Scarlet/Tiscali обжалва решението пред Апелативния съд в Брюксел и постига отмяна на имуществените санкции, като доказва, че е технически невъзможно да инсталира Audible Magic софтуера. Доколкото Scarlet/Tiscali възразява, че инсталирането на филтриращ софтуер би представлявало нарушение на европейското право, през януари 2010 г. Апелативният съд в Брюксел спира делото и отправя преюдициално запитване до СЕС в Люксембург с искане за тълкуване по спорните въпроси.

По поставените въпроси е образувано дело C-70/10 на СЕС. Конкретните въпроси, с които е сезиран Съда в Люксембург, са следните:
1. Допускат ли Директива 2001/29 (Директива за авторското право в информационното общество) и Директива 2004/48 (Директива за упражняването на права на интелектуалната собственост), във връзка с Директива 95/46 (Директива за защита на личните данни), Директива 2000/31 (Директива за електронната търговия) и Директива 2002/58 (Директива за защита на личните данни при осъществяване на електронни комуникации), тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите членки да разрешават на националния съдия, сезиран в рамките на производство по същество и единствено въз основа на правната разпоредба, която предвижда, че: „Те [националните съдии] могат също да постановят съдебна забрана за преустановяване по отношение на посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на авторско право или на сродно право“, да разпореди на доставчик на интернет услуги да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени, опосредени от неговата услуга, по-специално чрез използването на peer-to-peer програми, с цел да се идентифицира в неговата мрежа обмена на данни, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, върху което ищецът твърди, че притежава права и да се блокира впоследствие прехвърлянето на тези произведения, било в момента, в който те се заявяват, или в момента, в който те се изпращат?
2. При положителен отговор на първия въпрос, налагат ли тези директиви на националния съдия, който трябва да се произнесе по искане за налагане на забрана на посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на авторското право, да прилага принципа на пропорционалност, когато той следва да се произнесе по ефикасността и възпиращото действие на поисканата мярка?

Явно е, че СЕС ще трябва да се произнесе по какъв начин се съотнасят помежду си посочените 5 Директиви, както и за съответствието на наложената мярка за филтриране с ЕКПЧ и Хартата на основните права. В частност, очаква се тълкуванието на Съда в Люксембург по въпроса по какъв начин се съотнасят забраната, съдържаща се в Директивата за електронната търговия, на доставчиците да бъде налагано общо задължение за контрол, с възможността съгласно директивите в областта на интелектуалната собственост, да се разпореждат обезпечителни мерки спрямо същите доставчици.

На следващо място, необходимо е да се изясни и съотношението между директивите в областта на интелектуалната собственост и директивите, защитаващи личните данни на потребителите. Доколкото един технически филтър би анализирал IP адресите, които се пренасят чрез мрежата, и които според някои органи за защита на личните данни в страните-членки могат да се считат за лични данни – то може да се приеме, че за подобно анализиране/обработване на личните данни е необходимо съгласие на потребителите, в съответствие с Директивата за защита на личните данни.

Решението на СЕС по поставените въпроси се очаква с голям интерес, като то би имало значение за начина, по който се води борбата срещу неправомерния обмен на авторски произведения без уредени права чрез peer-to-peer мрежи в целия Европейски съюз.

Преди произнасяне на СЕС, обаче, по процедура се обявява заключението на генералния адвокат по делото (в случая – г-н Cruz Vallalon), което бе публикувано на сайта на съда на 14.04.2011 г.

В становището си генералният адвокат Vallalon заключава, че разпоредената от първоинстанционния белгийски съд мярка за филтриране приема формата на общо задължение, която би могла да засегне трайно неограничен брой физически и юридически лица и чието предназначение е след определено време да обхване трайно всички интернет доставчици. В допълнение, тази мярка би довела до възникване в тежест на интернет доставчиците на разноски за въвеждане на системата за филтриране и блокиране на трафика. По този начин, посредством въвежданата система, правната и икономическа отговорност за борбата срещу незаконното изтегляне от интернет на произведения би се оказала прехвърлена в широка степен на интернет доставчиците.

Въз основа на тези съображения г-н Cruz Villalón счита, че въвеждането на тази система за филтриране и блокиране представлява ограничаване на защитените от Хартата на основните права право на зачитане на тайната на съобщенията и право на защита на личните данни. Освен това прилагането на подобна система би ограничило свободата на информация, която също е защитена от Хартата на основните права.
Според генералният адвокат, единствената възможност за ограничаване на предвидените в Хартата на основните права свободи е, ако това бъде направено с изрични законови текстове, съдържащи достъпни, ясни и предвидими законови основания за намеса на национално ниво, каквито не съществуват настоящем в белгийското право. Ето защо генералният адвокат предлага СЕС да даде отрицателен отговор на първия от поставените с преюдициалното запитване въпроси.

Макар и заключението на генералния адвокат да не обвързва СЕС, в повечето случаи последващото съдебно решение (което може да се очаква в рамките на следващите няколко месеца) се съобразява с изложените в него аргументи и направените предложения.

iiNet е интернет доставчик от Австралия, срещу когото заведе дело продуцентската компания Roadshow Films. На първа инстанция през 2010 г. съдът вече бе постановил, че макар да е налице пряко нарушаване на  чужди права от страна на крайните потребители на iiNet, интернет доставчикът не носи отговорност, понеже по никакъв начин не е подпомагал подобни нарушения. Федералният съд на Австралия потвърждава решението, като отхвърля жалбата на правоносителите.

Решението на Федералния съд е над 800 параграфа; за казуса има специална статия в wikileaks, която накратко преразказва историята на делото и аргументите на страните и съда.

Решението на Федералния съд е обжалвано пред Върховния съд на Австралия, който предстои да се произнесе по допустимостта на жалбата през втората половина на 2011 г.

В много от случаите интернет доставчиците, получили съдебни разпореждания за предоставяне на данни, възразяват, че предоставянето на подобни данни би представлявало нарушение на правата, касаещи защитата на личните данни на потребителите, и обжалват съдебните разпореждания. Така в рамките само на 2010 г. няколко дела достигат до Върховния съд на Швеция (казуси, по които са поискани данни от доставчиците еPhone, TeliaSonera и Com Hem), в които се спори по идентични въпроси – разпоредбите на директивите за защита на правата на интелектуална собственост или тези за защита на личните данни имат предимство и допустимо ли е изобщо интернет доставчиците да предоставят трафични данни за потребителите си (включително техните IP адреси)  извън рамките на производство по разследване и предотвратяване на тежки престъпления.

В крайна сметка Върховният съд на Швеция решава да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз, който единствен е компетентен да дава задължителни тълкувания на нормите на европейското право. Питането на шведския Върховен съд е формулирано по следния начин: „Изключва ли Директива 2006/24/ЕО ,  и по-специално членове 3, 4, 5  и11  от нея,  прилагането на национална разпоредба,  която е приета въз основа на член 8  от Директива 2004/48/ЕО  и която допуска,  с цел да се иденти­фицира даден абонат,  доставчикът на интернет услуги дабъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната,  на когото този доставчик е предоставил конкретен IP  адрес,  за койтосе твърди, че е използван за извършване на нарушението?“.

Във връзка с отправеното запитване Съдът на Европейския съюз (СЕС) е образувал Дело C-461/10. До произнасяне на СЕС делата пред  шведския Върховен съд ще бъдат спрени, и решенията на националния съд ще трябва да се съобразят със становището на Съда в Люксембург.

Тълкувателното решение на Съда  на Европейския съюз ще е от значение и за всички страни-членки, в които до момента няма единна практика по прилагане на Директива 2004/48/ЕО относно това дали интернет доставчиците трябва да предоставят на правоносителите в качеството им на ищци по граждански дела данни за своите потребители.