Lex Nokia и защита на данните на служителите

В началото на м. март 2009 г. парламентът във Финландия гласува промени в Закона за защита на неприкосновеността в електронните комуникации. С промените се дава възможност на работодателите да обработват идентификационни данни, съхранявани в комуникационната мрежа на компанията, ако са налице съществени основания да се вярва, че се извършва неоторизирано разкриване на важни търговски тайни. В подобни ситуации работодателите имат право да обработват информация за изпращачите, получателите и времето на изпращане на съобщенията, без да имат достъп до самото съдържание на съобщението. Ако работодателите имат съмнение, че се извършва престъпление, те следва да уведомят полицията, която да извърши разследване.

Медиите във Финландия наричат закона Lex Nokia („законът Нокия“) заради ширещите се слухове, че компанията е заплашила да премести седалището си от страната, ако законът не бъде приет. От Нокия отричат да са оказвали натиск за приемане на закона. Преди да влезе в сила, законът трябва да бъде одобрен и от финландския президент.

Yahoo намалява периода на съхраняване на личните данни

След като Google намали периода на съхраняване на IP адрестите на потребителите си на 9 месеца, Yahoo отиде по-далеч, като обяви, че съкращава срока за пазене на личните данни на потребителите си от 13 на 3 месеца. Единствено изключение се допуска в случаите, в които са налица подозрения за извършена измама, при които Yahoo си запазва правото да запазва информацията за 6 месеца.

Лична неприконсовеност и Google Street View

Google Street View е услуга на Google Maps и Google Earth, която позволява изобразяване на 360° хоризонтални и 290° вертикални панорамни образи на части от градове и области в целия свят. Google Street View показва снимки, направени от специално оборудвани със сферични камери автомобили. Услугата стартира през м. май 2007 г. със снимки от 5 американски града. Към момента са добавени хиляди дестинации в САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Испания, Канада, Япония и пр.

Още със стартиране на услугата започват и възраженията доколко направените улични снимки не нарушават правата на лична неприкосновеност на фотографираните лица. Така се появяват снимки на мъже, напускащи стриптийз барове или заговарящи проститутки; снимки на хора по бански в парковете; снимки на родители, удрящи децата си и пр. В тази връзка  Google дава опция на потребителите да уведомят за неприемливо съдържание, което да бъде премахвано.

В Европа Google трябва да се съобрази с местното законодателство за защита на личните данни и личната неприкосновеност. Затова Google въвежда технология за замъгляване на лицата  на сниманите минувачи, като в определени държави замъглява и буквите и цифрите на номерата на автомобилите.

Налице са и първите заведени дела срещу новата услуга на Google. В щата Пенсилвания, семейство – собственици на къща завежда дело за обезщетение за причинени неимуществени вреди след публикуване в Интернет на снимка на техния дом. Семейството настоява, че снимките представляват непозволено навлизане в тяхната лична сфера, както и че по този начин се намалява стойността на имота им, който се е оценявал високи именно заради своята дискретност. Решението на компетентния Федерален съд все още се очаква.

Засега не е известно дали и кога Google Street View ще обхване градове в България, но амбициите на компанията са да осигури глобално покритие през следващите години.

Google и защита на личните данни

От есента на 2008 г., Google обяви, че намалява наполовина периода, в който запазва IP адресите на потребителите, ползващи сайта. Сега компанията прави анонимни IP адресите 9 месеца след ползване на сайта – стъпка, с която Google се опитва да отговори на притесненията на потребителите и регулаторните органи по света, че не защитава добре правата на потребителите.

Също така, Google най-сетне добави на заглавната страница на сайта си http://www.google.com/ линк към политиката си за защита на личните данни („privacy policy“). До този момент компанията отказваше да разположи такъв линк с аргумента, че иска да запази заглавната си страница възможно най-семпла и пестелива на използвани думи, но извърши промяната след оказан натиск с аргументация, че добавянето на подобен линк е законово задължение.

Интересно е, че на заглавната страница на българския сайт на компанията - http://www.google.bg/ – подобен линк липсва. Дали защото privacy policy не е преведена на български, или по някаква друга причина – остава да гадаем …